Род и ред | БАУЖ - Българска асоциация на университетските жени
Българска асоциация на университетските жени
RSS:
Публикации
Коментари

Род и ред

РОД И РЕД В БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА

Съставители и редактори: Милена Кирова, Корнелия Славова
Художник на корицата: Албена Казакова
Издател: Център за изследвания и политики за жените

Сборникът е сред първите опити да се въведе в българската култура една модерна през последните тридесет години област в западната хуманитаристиката, наречена “изследвания на рода” (Gender Studies). Той е съставен от текстове не толкова в теоретичен, колкото в приложно-практически план на български автори, преподаватели в различни български университети и специалисти от различни институти на БАН. Общото в техните изследвания е вниманието към социалните процеси и текстови практики, които изграждат родовите роли “мъж” и “жена” в различни епохи на българската културна история, както и в различни области на съвременния живот.


Уводни думи I

Жоржета Назърска – Нежелани, неудобни, неприспособими: пионерките в българската наука (20- 50-те години на XX в.)
Красимира Даскалова – Българските исторички (1901-1944) в националната история
Надежда АлександроваКартографиране на образа на харема в някои текстове от литературата на XIX в.
Виолета Дечева – Сценичното тяло в играта на идентичности: фокус върху българския театър между двете войни
Лилия Методиева – Жените депутати в 39-то Народно събрание и тяхното словесно представяне
Ирина Генова – Скептични арт-жестове и трудното споделяне – „откъслеци“ от изкуство
Румяна Стоилова – Пътят на жените
Тотка Монова – Джендър стереотипи в българската преса. Модели на прехода
Корнелия Славова – Глобалната масова култура и женски идентичности в преход
Ралица Муха река – Под погледа на Запада (и обратно)

II

Милена Кирова – Жената-съпруга в библейския текст
Емилия Дворянова – Вербалното тяло на Бога. За Другия-и-Другия
Димитър Камбуров – Мъже и Балкани
Геновева Димитрова – Любовни модели в киното днес
Огнян Ковачев – Часовете: между страниците и екрана
Клео Протохристова – Визуални емблеми и литературни години (от Две хубави очи към Очите ми хубави… очилата ми маркови)
Надежда Радулова – Род и меланхолия
Николай Гочев – Мишел Фуко като читател на гръцката класика