Дружеството на жените с висше образование /ДБВО/ е основано на 29 май 1924 г. Основни негови цели са: сближаване и насърчаване на образованите жени към научна и обществена дейност, съдействие при професионалната им реализация, професионално равенство между мъжа и жената, заздравяване възпитанието на младежта, премахване обществените болести и недъзи, грижа за студентките.
Уставът предвижда редовни, извънредни, спомагателни и почетни членки. Броят им не е голям и обхваща само около 4% от всички български висшистки: 1924 – 100 души; 1929 – 320 д., 40-те год. – 288 д. Дружеството развива дейност в столицата и има кооптирани членки в чужбина и в някои провинциални градове. Участничките са българки, но също арменки, еврейки, натурализирани чехкини и рускини, чужденки. Специалностите им са разнообразни – филология, медицина, история, педагогика, философия, география, архитектура, търговия, имат степени лисансие и доктор. По професия са гимназиални учителки, лекарки, зъболекарки, университетски преподавателки, архитектки и инженерки, уреднички в музеи и опитни станции, чиновнички, домакини.
На 28 юли 1925 г. ДБВО става член на IFUW. Така България се вписва на 21-во място сред участничките, първа от балканските страни и веднага след Чехословакия от славянския свят. Български делегатки присъстват на ежегодните съвети и на конференциите в Амстердам /1926/, Женева /1933/, Стокхолм /1939/. Дружеството поддържа постоянни и интензивни контакти с централата, с френската, британската, германската, гръцката, югославската асоциация. По линия на МФУЖ две членки са премирани – атомната физичка д-р Ел. Карамихайлова със стипендията Yarrow за работа в Кавендишката лаборатория /1935-1939/ и юристката Д. Мустакова за своя монография /1937/.
Към дружеството се формират няколко секции. Секцията на правничките /1928/ с членска маса над 100 д. в края на 30-те год. е най-голямата корпоративна женска организация, бореща се за признаване професионалните права на юристките в адвокатската професия. Секцията на художничките /1928/ сдружава 35-40 жени, ориентира се към въпроса за социализиране творчеството на членките си, устройва ежегодно изложби и търси обществен отзвук. Клубът на българските писателки съществува като трета секция в периода 1930-1934, като обединява най-известните поетеси, писателки и критички. Има сериозни успехи за налагане тяхното творчество в периодичния печат и като професия, поддържа разнообразни международни контакти. Секцията на студентките /1937/ се занимава със специфичните проблеми на своите членки.
След комунистическия преврат на 9.09.1944 г. ДБВО е оглавено от ляво ръководство. Постепенно дейността му се политизира, а в обществен план е маргинализирано. Секцията на правничките постига целта си с разрешаване адвокатската практика на жените /1945/. Под политически натиск ДБВО не подновява членството си в IFUW, затруднени са връзките с централата и националните асоциации. Собствеността на дружеството е отнета в полза на държавата /1948/, преустановен е организационният му живот, а в средата на 1950 г. е закрито от тоталитарната власт. Съхраняват се само някои неформални кръгове на бивши членки.
Кратката история на ДБВО очертава основните характеристики в устройството, идеологията и дейността на цяла група граждански организации в България след Първата световна война – демократизъм, плурализъм, пацифизъм, ревизионизъм, стремеж за културно сътрудничество без граници, ангажиране с актуални обществени каузи, „отвореност“ спрямо други формации.
ДБВО е и асоциация на висшия слой от българската интелигенция. То възприема повечето вече съществуващи образци, но се стреми да има свой профил – без политизация, без външни културни пристрастия, без радикализъм, без войнстващ критицизъм към аналогични дружества.
ДБВО е първото обединение на женския елит с висше образование и това го приобщава към феминистката кауза. Тя е развита посредством трудна, но упорита работа за налагане авторитета на образованата и еманципираната жена, за отстояване на нейните граждански права и за подпомагане професионалната й реализация. Макар не всичко набелязано да е постигнато, достатъчно важна и резултатна е дейността на секциите на юристките, художничките и писателките.
ДБВО е елитарно по състав и не винаги е приемано благосклонно от останалите женски организации в България. Ръководейки се обаче на универсалните принципи на МФУЖ и от идеите на високо образованите си участнички, дружеството опазва своята автономия под натиска на авторитарния /1934-1944/ и на комунистическия режим /1944-1948/. Неговият край в началото на 50-те год. е обясним и с аналози не само в Източна Европа – тоталитарните режими нямат нужда от самостоятелни, независими, отстояващи различни идеологии интелектуалци и организации