През ноември 2005 г. излезе от печат книгата на етноложката и член на БАУЖ, н.с. д-р Цветана Бончева от ЕИМ-БАН „Брак и семейство при българите католици от Пловдивско през първата половина на XX век”. Тя е издание на IMIR и излиза като №6 в поредицата „Общи Балкани – Млади автори – Първи книги”.
Книгата на Цветана Бончева е много добър пример за широките перспективи и интерпретативни възможности, които съдържа локалното изследване на брачността и семейството. На фона на интензивните проучвания на българските католици от последните години този труд има несъмнена тежест и базова значимост с дълбочината на предложения анализ. Тя е постигната чрез реализацията на ясната, но често така трудна за изпълнение формула: богат емпиричен материал и теоретична ерудираност на автора.
Поднесеният емпиричен материал е наистина убедителен – от църковните регистри, водени в трите католически селища през първата половина на XX в., гражданските регистри и официалната статистика са извлечени количествени данни, които са анализирани и съпоставени с теренна етнографска информация. Още едно голямо достойнство на това изследване – макар че познава детайлно научния дискурс върху и изворите за българските католици, авторката се стреми да верифицира сама на терен заключенията и хипотезите, към които я отвеждат количествените показатели. Така взаимно се допълват етическата и емическата перспективи, фактите и осмислянето им от информаторите; обективните социални практики се разкриват като изпълнени със смисъл и (понякога противоречиви) значения за техните носители.
През призмата на брака и семейството Цветана Бончева разкрива конструирането на една общност (на българските католици в трите селища) и трансформациите, които тя преживява през първата половина на XX в. Това е другата голяма тема в нейното изследване, към която тя подхожда, проблематизирайки взаимодействието между наследената локална традиция, нормативното въздействие на католическото духовенство и локалните проявления на процесите на модернизация сред изследваното население.
Предложеният историко-демографски и социокултурен анализ на общността на българските католици – на примера на три представителни за тях села – в контекста на българската модернизация открива перспективи за сравнения в по-широк план и несъмнено би представлявал интерес за голям кръг специалисти – историци, антрополози, демографи, етнографи, социолози.