„ПРИСЪСТВИЯ / ОТСЪСТВИЯ. Художнички и архитектки в модерното изкуство на България” (8 ноември – 2 декември 2006 г.)
На 8 ноември 2006 г. в Софийската градска художествена галерия се състоя откриването на художествената изложба „Присъствия / Отсъствия. Художнички и архитектки в модерното изкуство на България”, посветена на 80- годишнината от създаването на Българската асоциация на университетските жени. Нейни съставителки и авторки бяха членките на БАУЖ доц. д-р Ирина Генова (за художничките) и д-р арх. Любинка Стоилова (за архитектките).
Организатори на събитието станаха Българска асоциация на университетските жени, Софийската градска художествена галерия и Националната художествена галерия, подпомогнати също така от градските художествени галерии в Пловдив и Стара Загора, от Съюза на българските художници, от частни колекции. Техническа помощ оказа също така Посолството на Република Австрия. Проектът беше финансиран от Дирекция “Култура и образование” на Столична община, София. 
Акцент в изложбата бяха 35 произведения (живопис, графика, рисунки, скулптура) на 25 художнички, между които Вера Лукова, Донка Константинова, Зоя Паприкова (автопортретът й се показва за първи път), Тодорка Бурова (също за първи път се експонират натюрмортът и фотографиите й), Вера Недкова, Елена Карамихайлова, Елисавета Консулова-Вазова, Невена Кожухарова, Бинка Златарева, Лика Янко, Славка Денева, Лиляна Русева и др.
Изложбата представи и над 20 чертежа, 50 снимки на сгради и пощенски картички, над 35 документа и снимки на пет архитектки – Виктория Ангелова-Винарова, Параскева Ганчева, Германа Фоке-Генова, Мария Сапарева и Мара Захариева.
Съвременната визуална среда и чувствителност определят и художествената нагласа. За кураторите беше особено важно изложбата да представя и съвременно изкуство. Поканени бяха със свои видеоинсталации Аделина Попнеделева, Надежда Олег Ляхова, София Хаджипапа, както и тандемът Нина Ковачева и Валентин Стефанов. 
Защо присъствия/отсъствия? При подготовката на изложбата се оказа, че художнички и архитектки присъстват в представите ни за модерното изкуство в България, но до голяма степен отсъстват в институциите на паметта. Работи, репродуцирани и коментирани многократно още при първата им поява в изложба, и такива, които са включени в ранните истории на модерното изкуство в България, днес е трудно, а често и невъзможно да бъдат издирени. Подобни трудности съпътстват и изследването на реализациите на архитектките.
Изложбата беше открита в присъствието на много специалисти и граждани и през времето на своето съществуване събра многобройни посетители от различни възрасти и с разнообразни интереси.
ОТЗИВИ ЗА ИЗЛОЖБАТА
Присъствия/ Отсъствия: магнетичните жени
Елисавета Сидерова
в. Култура, бр. 42 (2436), 30 ноември 2006 г.
Събота е – 11 ноември 2006. Вече трети ден Софийска градска художествена галерия е обладана от усещане за жена. Жената в своите Присъствия/ Отсъствия – мозайка от образите на двадесет и пет художнички и пет архитектки. Подборът на художествени произведения в изложбата осезаемо играе с границите на идеята Художнички и архитектки в модерното изкуство на България. Изходна точка на проекта е женското присъствие в българското изкуство на XX век и малка стъпка в XXI век с четири мултимедийни образа на женско съвремие. 
Отдавна не бях виждала толкова много жени на едно място. Всъщност, събралите се в залата дами от фотографиите няма как да бъдат видени – такива жени, за съжаление, вече няма! Липсват. Искам да ги виждам по улиците – шапките, перата, да чувам шумоленето на роклите им… Радвам се да ги видя в залата! Поканени са от Ирина Генова и Любинка Стоилова, на които благодаря за възможността да присъствам на техните Присъствия/ Отсъствия.
Трудно начинание е преодоляването на времеви граници. Още по-трудно е преодоляването на границата на забравата, онази, която запраща образи от миналото в графата отсъстващи.
Авторките на изложбата ни дават шанс за среща с отсъстващите днес Художнички и архитектки в модерното изкуство на България. Поне за месец да ги усещаме, да погледнем в очите им, сякаш и те да ни погледнат – провокация за вглеждане в нашето днес.
Поканените от миналото дами образуват мозайка от образи в поредица автопортрети. Всеки елемент/образ от тази мозайка е уникален и успява рязко да ме откъсне от останалите. Погледът на всяка една ме кара да потъвам – в нейното време, в нейното състояние. Образът на всяка поглъща, гледа право в очите, очарова, „разказва се_, кара ме да го преживея. Случи ми се 25 пъти. 25 състояния на Жената (звучи като цикъл японски гравюри), които заслужава да си припомним! Много автопортрети, както и представянето на архитектките, са придружени от архивни фотографии – още един повод за адмирация към усилието на кураторите да осигурят визуално присъствие на личности! Голяма част от показаните художествени произведения са от 1920-те и 1930-те години – живопис, графика, скулптура, рисунки, над 20 чертежа, снимки на сгради, пощенски картички, множество архивни документи и документална фотография. И без намерение за изчерпателност (такава е почти невъзможна предвид дистанцията на времето и всички произтичащи от това обстоятелства), авторките на изложбата ни връщат в годините на някогашното Дружество на жените художнички (1928) и стигат до образи/ авторки от 60-те и 70-те години.
Целта на кураторите да внушат присъствие е постигната – изключителният подбор от автопортрети и фотографии изпълва пространството на галерията с усещане за енергия и воля. Образи и състояния на художнички и архитектки от миналото с поразително присъствие тук и сега!
Ирина Генова и Любинка Стоилова преодоляват границите на миналото и не поставят граници пред настоящето.
От особено значение за играещите с времето куратори на Присъствия/ Отсъствия е изложбата да покаже и съвременно изкуство. Представят го поканените от Ирина Генова Аделина Попнеделева, Надежда Олег Ляхова, София Хаджипапа и един художнически тандем – Нина Ковачева и Валентин Стефанов, които показват видео и мултимедийни инсталации. Наблюдавам как се изразява художничката днес – проектори и монитори, видео и телевизия. Друга – съвременната ни – културна ситуация. Мултимедийното присъствие заема отделно, потопено в полумрак, пространство в залата. Място, което провокира въпроси, свързани с идеята поглед към себе си. Дали съвремието изцяло подчинява възприятията ни и как манипулира днешния ни поглед към себе си?
При мен провокацията доведе бързо до ответна реакция. Избрах да се върна обратно, назад във времето. Исках пак да потъна в погледите на автопортретите. И отказвайки да се подчиня на съвремието, за пръв път от много време насам пожелах да пиша на хартия. Да пиша за тази изложба с перо, да рисувам винетки, мастилото да капе върху листа, да се люлея на стола с цигаре в ръка и да се усещам магнетична.
В края бих искала да отбележа, че изложбата е придружена от каталог, оформен графично от Надежда Ляхова и демонстриращ професионално отношение към начинанието. Съставителки и авторки са Ирина Генова – за художничките, и Любинка Стоилова – за архитектките.
С този каталог отнасям мозайката от образи със себе си, а те, магнетичните жени на българското изкуство, остават в залата. Ще бъдат там до 2 декември.
Вижте очите им!
Присъствия/ Отсъствия: силни личности
Анжела Данева
Култура, бр. 42 (2436), 30 ноември 2006 г.
Авторките на изложбата прехвърлят своеобразен мост през годините, за да срещнат в едно изложбено пространство личността на жената-художник или архитект от началото и втората половина на миналия век с личността на жената-художник днес. Избраното заглавие – Присъствия/Отсъствия обръща внимание и напомня за значимото място, което тези жени са имали през десетилетията в обществения и културен живот на страната.
През първите десетилетия на века пред жените-художнички стои проблемът за професионалното им образование и участие в художествения живот в страната – изложби, журита, откупки и т.н.
Въпреки негативните обществени нагласи в това отношение, те мислят и творят произведенията си в големи формати, прилягащи повече на изложбеното, не на домашното пространство. Техните творби са жизнерадостни, оптимистични и отразяват интимния им свят, показват модерния градски начин на живот. Без да желаят да се сравняват или да навлизат в полето на мъжкото творчество, първите жени-художнички с професионално образование отстояват равноправното си място в културния живот на страната.
За много от представените в експозицията художнички и тяхното творчество е писано достатъчно. Разбира се, и днес не е излишно отново да се обърнем към произведенията им, за да можем да усетим _на живо_ техния темперамент и модерен художнически усет, запечатан завинаги в автопортрети и натюрморти.
Интересно е да се отбележи, че в изложбата са показани автопортрети на художничките. Това само по себе си е качество на експозицията, тъй като е любопитно да се разбере как самите те са се виждали. Почти всички са насочили прям поглед към зрителя и към себе си. Единствено така те могат да изобразят не външния образ, а темперамента си. Вниманието естествено се насочва към _Автопортрет_ (Циганка) на Васка Баларева. Погледът се фокусира не толкова върху живописното изграждане и избраното в три-четвърти положение на главата, а по-скоро е привлечен от очите и изражението, в които се разчита напрежение и вероятно търсено силно емоционално състояние. Много дълбоко, замечтано-носталгично излъчване има и в автопортрета (непоказван досега) на Зоя Паприкова, както и в тези на Елисавета Консулова-Вазова, на Елена Карамихайлова. Интересно са видели себе си и Султана Суруджон, и Маша Живкова-Узунова. Султана Суруджон се вглежда в огледало, абсолютно незаинтересована от ставащото около нея, погълната от собствения си свят, а Маша Живкова вижда себе си като в далечна ренесансова епоха. Само тези няколко примера са достатъчни, за да разкрият многообразните характери на тези жени, но същевременно и да покажат една обща за всички тях характеристика – жени, които знаят кои са, какво могат и какво искат.
У нас периодът след 1944 до 1970-те години продължава да бъде достатъчно труден за професионалната реализация на жените-художнички. Променени са социокултурните обстоятелства от 20-те и 30-те, променени са и политическите условия, но жените-художнички все още не се допускат до преподавателска дейност на _по-престижни_ дисциплини в Академията. Много добри художнички, като Тодорка Бурова, Лика Янко или Славка Денева, не могат да излагат и продават своите картини. В този смисъл техните имена присъстват в историята на изкуството ни, но произведенията им липсват в пълнота в официалните музейни институции.
Тогава, а и сега жените се опитват да прекрачват забрани, създадени и насаждани с годините от страх, незнание и бездействие.
Днес художничките търсят да изразят себе си чрез съвременни техники и неизползвани досега художнически практики. Опитват се да покажат и решат в творбите си терзаещите ги проблеми и въпроси, различни емоционални състояния. Може би и затова Ирина Генова е сметнала за необходимо да допълни мозайката от жени-художнички от миналия век с някои от последните творчески търсения на Аделина Попнеделева – видеозапис на пърформанса Нирвана, Надежда Олег Ляхова и нейното видео Разговор, София Хаджипапа с безкрайното си повторение на Видео прожекция TV plasma и не на последно място – творческия тандем Нина Ковачева и Валентин Стефанов с Чужденецът в нас самите – видеоинсталация. Всички те работят с друга изобразителна и изразна техника и сякаш отново чрез произведения си, също като жените-модернистки на ХХ век, се вглеждат в себе си, търсят отговори и дават нестандартни обяснения.
Разглеждайки изложбата Присъствия/Отсъствия на Ирина Генова и Любинка Стоилова, неволно правим паралел между жените-художнички от различни поколения. Естествено, изваждаме наяве повече прилики по отношение на личностните характеристики на представените в експозицията жени-художнички и архитектки, отколкото различия, които откриваме в разделящите ги времеви пространства и използваните изразни средства.
Какво обединява днес тези силни личности от различни поколения? Обединява ги своеобразният им и свободен художнически начин на изразяване, различен от академичния. Обединява ги търсеното и силно желано от художничките присъствие в обществените и художествени институции на страната. Обединява ги модерният им начин на мислене, засягащ актуални и същностни човешки, социални и културни проблеми.
И накрая, съзнавайки положените големи усилия в последователна изследователска дейност за реализирането на една такава, позволявам си да я нарека, концептуална експозиция, мога да кажа, че всички тези основни и значими аспекти от живота на съвременната българска жена-художник и мислещата личност, тогава и днес, авторите на проекта Присъствия/Отсъствия успешно реализират и представят чрез творчеството и в изложбеното пространство на СГХГ
