БАУЖ

През ноември 2005 г. излезе от печат книгата на етноложката и член на БАУЖ, н.с. д-р Цветана Бончева от ЕИМ-БАН „Брак и семейство при българите католици от Пловдивско през първата половина на XX век”. Тя е издание на IMIR и излиза като №6 в поредицата „Общи Балкани – Млади автори – Първи книги”.
Книгата на Цветана Бончева е много добър пример за широките перспективи и интерпретативни възможности, които съдържа локалното изследване на брачността и семейството. На фона на интензивните проучвания на българските католици от последните години този труд има несъмнена тежест и базова значимост с дълбочината на предложения анализ. Тя е постигната чрез реализацията на ясната, но често така трудна за изпълнение формула: богат емпиричен материал и теоретична ерудираност на автора.

Поднесеният емпиричен материал е наистина убедителен – от църковните регистри, водени в трите католически селища през първата половина на XX в., гражданските регистри и официалната статистика са извлечени количествени данни, които са анализирани и съпоставени с теренна етнографска информация. Още едно голямо достойнство на това изследване – макар че познава детайлно научния дискурс върху и изворите за българските католици, авторката се стреми да верифицира сама на терен заключенията и хипотезите, към които я отвеждат количествените показатели. Така взаимно се допълват етическата и емическата перспективи, фактите и осмислянето им от информаторите; обективните социални практики се разкриват като изпълнени със смисъл и (понякога противоречиви) значения за техните носители.

През призмата на брака и семейството Цветана Бончева разкрива конструирането на една общност (на българските католици в трите селища) и трансформациите, които тя преживява през първата половина на XX в. Това е другата голяма тема в нейното изследване, към която тя подхожда, проблематизирайки взаимодействието между наследената локална традиция, нормативното въздействие на католическото духовенство и локалните проявления на процесите на модернизация сред изследваното население.

Предложеният историко-демографски и социокултурен анализ на общността на българските католици – на примера на три представителни за тях села – в контекста на българската модернизация открива перспективи за сравнения в по-широк план и несъмнено би представлявал интерес за голям кръг специалисти – историци, антрополози, демографи, етнографи, социолози.

На 27.05. 2005 г. в зала „Архиви” („Московска” 5) се откри документална изложба „Женското движение в България (1901-1950)”, организирана от Българската асоциация на университетските жени по случай нейната 80 годишнина и от Главно управление на архивите при Министерския съвет.

Експозицията се състави и подреди под научното ръководство на доц. д-р Красимира Даскалова и с участието на д-р арх. Любинка Стоилова, доц. д-р Ирина Генова и д-р Ж. Назърска. Полезна беше помощта също на Стефка Петрова и Христо Веков (ЦДА) и на художника Стоян Христов (ЕИМ-БАН). Изложбата представи в 30 табла и 7 витрини архивни документи от фондовете на Централния държавен архив и на Държавния архив – София, материали и снимки от лични колекции, както и книги, предоставени от Народната библиотека „Св.св. Кирил и Методий”.

Подобна експозиция се композира за пръв път в България. Женското движение е било обект и на предишни изложби, но те са били посветени или на периода на Българското възраждане, или само на социалистическото и комунистическото течение в българското женско движение. В подбора на документите съставителите изхождаха от желанието да представят възможно най-пълно в идеен, персонален и организационен план феминисткото движение в страната през Модерната епоха. Затова ретроспекцията на доосвобожденския период се ограничи до щрихиране появата на женските дружества, на идеите за просвета на жените и на девическите училища. Поредица от табла представи консолидирането на националната организация Български женски съюз (1901) и нейното разцепление на две течения: буржоазно и социалистическо. Специално внимание се отдели на появата на суфражистка организация като Съюз „Равноправие” и на комунистическото женско движение до средата на 20-те години. Акцент в документалните материали станаха печатните органи на двете течения в българския феминизъм, персоналните биографии на техните лидерки (Ана Карима, Екатерина Каравелова, Юлия Малинова, Димитрана Иванова, Вела Благоева, Кина Конова), както и голям брой авторски и преводни книги, запознаващи българското общество с исканията на жените като социална група, лишена от основни граждански права.

По-голямата част от материалите в изложбата очертаха профила на женското движение в България след Първата световна война. Документи маркираха дейността на българските секции на международни организации с пацифистки и либерални идеи (Международната женска лига за мир и свобода начело с Ек. Каравелова и Лидия Шишманова, Международният алианс за женско избирателно право и граждански права с активистка Вера Бояджиева-Фол, Българската славянска женска група с лидер Санда Йовчева).

Сред тези формации особено място заема Дружеството на българките с висше образование. То е създадено през 1924 г. като организация на висшата женска интелигенция в страната, а през 1925 г. става част от мрежата на Международната федерация на университетските жени. Дружеството съчетава идеи на социалните и либералните женски международни формации (бори се за сдобиване на българките с право на образование и на труд), но с течение на времето възприема също идеи с пацифистка и политическа насоченост (за мир и за избирателни права). Дружеството на висшистките е репрезентативно за българската интелигенция, за развитието на българския феминизъм и за неговото унищожаване след появата на тоталитарния режим, затова и неговата история беше проследена подробно.

Няколко табла представиха водещи фигури в него (Екатерина Златоустова, д-р Живка Драгнева, Тиха Генова, Люба Акрабова и Свобода Чардафонова), а също така организационни документи и прояви на дружествен живот. Архивни снимки и протоколи показаха принадлежността към организацията на пионерките в родната наука, първи асистентки и доценти в Софийския университет: ас. Теодора Райкова-Ковачева, ас. Дона Калчева, ас. Мария Андрейчева-Ванкова, доц. д-р Елисавета Карамихайлова, част. доц. Жана Николова-Гълъбова.

Специално внимание в изложбата се отдели на трите секции в Дружеството – на юристкитe (лишени от право да работят като адвокатки и съдийки), на художничките и на писателките (трудно утвърждаващи се в професионалната си среда). Тук бяха откроени фигурите на правистката д-р Вера Златарева, на художничките Елена Карамихайлова, Елисавета Консулова-Вазова, Маша Узунова, Донка Константинова, Султана Суружон, Зоя Паприкова, Вера Лукова, Вера Недкова и на писателките Евгения Марс, Дора Габе и Елисавета Багряна. Няколко табла показаха творчеството на архитектките, членували в Дружеството и срещнали силната съпротива на своята гилдия при реализацията си: Елена Маркова, Мария-Луиза Досева, Мими Берова-Хенинг, Ганка Гинева-Петрушева, Ричка Кръстанова-Тонева, Стела Захариева-Босолова, Мария Вариклечкова, Елена Варакаджиева, Люба Тончева. Краят на експозицията документира съдбата на Дружеството в периода 1944-1950 г.: постепенната политизация на неговата дейност и на ръководството му, попадането му под контрола на Държавна сигурност, конфискуването на неговото имущество, разпиляването на богатата му архива и неговото окончателно закриване.

Откриването на изложбата съвпадна с още едно значимо културно събитие в столицата – възстановяването на постоянната експозиция на Националната художествена галерия, където са показани и платна от членки на Секцията на художничките. Това, както и близостта на двете сгради, стана причина много гости да посетят и двете промоции. В течение на три седмици изложбата беше посетена от отбрана публика, която оцени уникалността на експозицията и не пропусна възможността да попадне в едно от малкото „места на памет” за модерната българска жена в рамките на столичния град.

През юни 2006 г. , във връзка с 95-годишнината й, БАУЖ провъзгласи за своя почетна членка ст.н.с. д-р ИВАНКА СВЕТОСЛАВОВА АКРАБОВА-ЖАНДОВА, изкуствоведка, известен археолог, учен с международна известност. Иванка Акрабова е работила дълги години в Археологическия институт и музей при БАН. Тя членува в БАУЖ още от края на 30-те години, когато е привлечена от майка си, председателката на организацията, Люба Шилева-Акрабова.   

През септември 2006 г. БАУЖ провъзгласи за своя почетна членка доц. ЖАНА ГЕОРГИЕВА НИКОЛОВА-ГЪЛЪБОВА, германистка, литературоведка, един от най-известните български специалисти по германска филология, писателка, публицистка.

Жана Гълъбова е втората жена, хабилитирала се за доцент в СУ „Св. Кл. Охридски”, и е сред интелектуалците, станали жертва на комунистическата „чистка” в Университета през 1945 г. В БАУЖ тя членува от края на 30-те години и е активен участник в Клуба на българските писателки.